Ако има бог и има бъдещ живот, тогава има истина, има добродетел; и висшето щастие на човека е в това – да се стреми да ги достигне. Трябва да се живее, трябва да се обича, трябва да се вярва – каза Пиер, – че не само сега живеем на това късче земя, а сме живели и ще живеем вечно там, във всичко ( той посочи небето).
И му се струваше, че всички хора са такива войници, които се спасяват от живота – кой с честолюбие, кой – с игра на карти, кой – с писане на закони, кой – с жени, кой – с играчки, кой – с коне, кой – с политика, кой – с лов, кой – с вино, кой – с държавни работи. “Няма нито нищожно, нито важно, всичко е е днакво; само да се спася от него както мога! – мислеше Пиер. – Само да не го виждаш, да не виждаш страшния н е г о.”
“Човешкият ум не може да разбере причините на явленията в тяхната съвкупност. Но потребността да се търсят причините е вложена в душата на човека. И като не вниква в безбройността и сложността на условията на явленията, всяко от които може поотделно да изглежда като причина, човешкият уч се залавя за първото най-близко до ума му обстоятелство и казва: ето причината.”
Каратаев нямаше никакви симпатии, приятелство, обич – тъй както ги разбираше Пиер; но той обичаше и живееше в обич с всичко, с което животът го събираше, и особено с човека – не с някакъв определен човек, а с ония хора, които биваха пред очите му. Той обичаше кученцето си, обичаше другарите си, француците, обичаше Пиер, който му беше съсед. но Пиер чувстваше, че въпреки ласкавата нежност към него ( с което той проявяваше неволно дълживата почит към духовния живот на Пиер) Каратаев ни за миг не би се огорчил от раздяла с него. И Пиер почна да изпитва същото чувство към Каратаев.
Но за Пиер той си остана завинаги такъв, какъвто го видя в първата нощ – непостижим, закръглен и вечно въплъщение на духа на простотата и справедливостта.
Освен молитвата си Платон Каратаев не знаеше нищо друго на изуст. Когато говореше, изглеждаше, че като почва, не знае как ще завърши.
Всяка негова дума и негова дейност беше проява на неосъзната от самия него дейност, какъвто беше неговият живот. Той имаше смисъл само като частица от цялото, което той постянно чувствуваше. Думите и действията му се изливаха от него също тъй равномерно, наложително и непосредно, както мирисът се отделя от цветето. Той не можеше да разбере нито цената, нито значението на отделно взето действие или дума.”
“Дълго време през живота си той бе търсил в различни посоки онова успокоение и съгласие със себе си, което тъй го порази във войниците през Бородинското сражение – той го бе търсил във филантропията, в масонството, в залисията на светския живот, във виното, в героичния подвиг на самопожертвуването, в романтичната любов към Наташа; той бе търсил това по пътя на мисълта и всички тия търсения и опити го бяха измамили. И без сам да мисли за това, той доби търсеното успокоение и съгласие със себе си само члез ужаса на смъртта, чрез лишенията и чрез онова, което бе проумял у Каратаев.”
“А сега се бе научил да вижда великото, вечното и безкрайното във всичко и затова той естествено, за да може да го вижда, за да може да се наслаждава от съзерзанието му, хвърли далекогледа, с който гледаше доскоро над главите на хората, и сега радостно съзерцаваше наоколо си вечно променящия се, вечно великия, непостижимия и безкраен живот. И колкото по-наблизо гледаше, толкова по-спокоен и щаствил беше той. Сега вече не съществуваше страшният въпрос “Защо?”, който разрушаваше всичките му умствени постройки. Сега на тоя въпрос – защо? – в душата му винаги бе простият отговор: защото има бог, оня бог, без който волята на когото и един косъм от главата на човека не пада.
“За какво се блъскам, за какво тичам в тая тясна затворена рамка, когато животът, целият живот с всичките си радости е открит за мен”
Пиер – планове за бъдещето – приемане на истината за вярата във възможността за щастие;
“Най-важното, за което му се искаше да плаче, беше изведнъж живо осъзнатата страшна противоположност между онова безкрайно велико и неопределимо което той имаше в себе си, и това тясно и телесно, каквото беше той самият и дори тя (Наташа). Тая противоположност го измъчваше и радваше през времето, когато тя пееше. ( Пиер )
“Ония пък, които се опитваха да проумеят общия ход на работите и със самопожертвувание и геройство искаха да участват в него бяха най-безполезните членове на обществото…”
“Само несъзнателната дейност носи плодове и човек, който играе роля в историческото събитие, никога не разбира значението му. Ако се опита да разбере, той бива поразен от безплодие.
“…защото всички стремежи на хората, всички подбуди за живот са само стремежи за увеличаване на свободата.”
пространство -> време -> причини -> връзки = свобода / необходимост
“Свободата е съдържание. Необходимостта е форма”
“непостижимата сама по себе си сила на свободата”
