*сп. Изток (1926 ) автори: Св. Минков, Чавдар Мутафов, Д. Панталеев, Константин Гълъбов и Атанас Илиев – чертаят пътищата на едно ново авангардно изкуство в сферите на диаболизма, експресионизма, на суровите жизнени факти, предметността, на европеизация и възвръщане към всекидневното и баналното.
В “Изток” Далчев помества “Поезия и действителност”
Далчев обявява поезията на символизма за формална, тъй като нейния обект е абсолютното
“Който види абсолютното – умира” казва той
Далчев възприема изкуството не като отражение на действителността, а като “допълнение или освобождаване от нея”!
*Мешеков счита, че “през войната и след нея индивидуализмът се преодолява като духовно и литературно явление, че трябваше да се изживеят войните, изтреблението на милиони хора, за да се разбере, че не може да се търси подкрепа в индивидуализма на миналото.
Войните създават революционна психика на следващото поколение възпитано в индивидуализъм.
“Една морална и идейна революция, един бунт против най-скъпото, едно отрицание на себе си – из корен…ето кризисът, из който дойде новия растеж на това поколение, откърмено от огъня на войната, прегоряло в огъня на съвестта, преродено в сълзите и копнежите за земна човешка правда”
* В поезията на Фурнаджиев, Г. Милев, Разцветников символът трансформира своята естетическа функция, става звено, което свързва поета с реалния предметен свят!
К. Гълъбов – ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА /като тенденция в родното изкуство/
В сп. Изток и сп. Стрелец въпросите за антисимволизма и връщането към ежедневието се засягат особено остро! “изкуството, което само се превръща в живот”
*Проблемът за родното е част от развитието на цялостна идейна-естетическа мисъл на 20-те
Апелът за “родното” се поражда от общата ситуация на литературна криза след трагичния изход от войните; В естетически план той е израз на големия художествен бунт на символизма, а след това и на моедрнизма срещу повърхностното, битовизма и битописателствтото, показател за смяна на традиционния художествен модел с друг, антитрадиционен.
Ранните статии на Гео Милев (“Родно изкуство” )и Чавдар Мутафов – изявени са тези настроения
